Ключова разлика: Пасивният глас означава, че субектът в изречението е получател на действието. Активен глас е, когато субектът в изречението е изпълнител на действието.
Според английската граматика, активните и пасивните гласове са и форми на писане и четене на изречения. И двата гласа са неразделна част от поставянето на акцент, или да се проектира енергия в част от текста. Това са мощни инструменти, достъпни за говорител / писател, чрез които той / тя предава послание в аудиторията и влияе върху тях. Активните и пасивните гласове се диктуват главно от използваните в тях глаголи. Тези глаголи са известни като активни глаголи и пасивни глаголи.
Активен глагол или динамичен глагол е този, който се появява за определен период от време. Той означава прогресивно и еволюционно действие. Например, думи като да течеш, да отидеш, да се насладиш и т.н. са активни глаголи. Статичен глагол, или пасивен глагол е глагол, който стои за действия, които са статични по природа. Тези действия остават същите и не се променят или развиват за определен период от време. Например, обичайте, мразете, имате нужда, виждате, чувате и т.н. Ако едно изречение използва активен глагол, то се казва, че е в активен глас. Като се има предвид, че изречение, състоящо се от пасивен глагол, е известно, че е конструирано с пасивен глас.
Например:
Хенри яде ябълка.
В това изречение думата „ябълка“ е субект, „яде“ е глаголът, а „Хенри“ е обектът. Това изречение предава посланието, че субектът „ябълка“ получава действието да бъде изяден от обекта „Хенри“. Пасивният глагол „яде” ратифицира този факт, който позволява на изречението да поеме пасивен глас.
Пасивният глас по принцип не е препоръчителен начин за общуване. Това е така, защото пасивният глас е непряка форма на комуникация. Липсва директност и енергия. Освен това активно изразените изречения са кратки и лесни за разбиране, в сравнение с пасивно изречените изречения. Активно изречени изречения са по-живи, защото първо поставят изпълнителя в едно изречение и логично така. Докато в пасивно изразено изречение получателят получава повишение до обозначението на субекта.
Като се има предвид това, използването на пасивно изразени изречения се счита за разумна алтернатива в ситуации като:
Когато извършителят на действието е неизвестен:
Светлините бяха запалени.
[Не знаете кой ги е оставил.]
Когато изпълнителят на действието е по-малко важен от получателя:
Пакетът беше доставен тази сутрин.
[Няма значение кой я е донесъл.]
Когато изпълнителят на действието е човек, когото не искате да наименувате:
Получих грешни посоки.
[Не искаш да обвиняваш никого конкретно.]
Например:
Хенри изяде ябълка.
В горното изречение „Хенри“ е субект, „яде“ е глаголът, а „ябълката“ е обектът. Това изречение описва, че предметът „Хенри“ е изпълнител на действието на ядене на ябълка. Тъй като тази информация е пряко потвърдена от активния глагол „ate“, това изречение е в активен глас.
По този начин активно и пасивно изразените изречения трябва да се използват по подходящ начин според изискванията на ситуацията.
Сравнение между активния глас и пасивния глас:
Активен глас | Страдателен залог | |
значение | Активен глас е, когато субектът в изречението е изпълнител на действието. | Пасивният глас означава, че субектът в изречението е получател на действието. |
Предмет | Субектът винаги е изпълнител. | Приемникът винаги е обект. |
Използван е глагол | Активен глагол | Пасивен глагол |
краткост | Активно изразените изречения често са компактни и кратки. | Пасивните изречения са обикновен начин на описание. Обикновено те са по-дълги от активните изрази. |
Пример за използване | Сам кара колата. | Колата се управлява от Сам. |
