Ключова разлика: Изолаторът е материал, който не е в състояние да провежда електричество. От друга страна, диелектриците са изолатори, които се поляризират, когато се прилага електрическо поле. Изолаторите са точно обратното на проводниците.
Изолаторите се отнасят до онези материали, в които не е позволено електрически ток да тече свободно. За разлика от проводниците, изолаторите осигуряват по-голяма устойчивост на електрическия поток. Електроните в изолаторите са тясно и плътно свързани с атоми чрез йонни или ковалентни връзки и това е основната причина, че през изолатори не протича ток. Стъкло и каучук са примери за изолатори.
Диелектриците са също и видове изолатори, но те имат способността да предават заряда при прилагането на външно електрическо поле. Това се дължи на производството на индуцирани заряди, което се дължи на прилагането на електрическо поле. Провеждащите свойства са изобразени поради тези индуцирани заряди.
Когато диелектрикът е позициониран в зареден кондензатор, той намалява потенциалната разлика между двете пластини. Измерването на способността на материала да генерира електрическо поле е известно като диелектрична константа или относителна проницаемост, която е символизирана от гръцката буква епсилон.
Следователно всички диелектрици са изолатори, но всички изолатори не са диелектрици.
Сравнение между изолатор и диелектрик:
изолатор | диелектрик | |
Определения | Материали, които не позволяват протичане на електрически ток в тях | Материали, които са изолатори, но се поляризират под въздействието на външно електрическо поле |
Диелектрична константа | Сравнително ниско | Сравнително висока |
Примери | Стъкло, порцелан, пластмаса, гума | въздух, слюда, керамика, хартия, полиестер |
Важна характеристика | В изолатори проводимост σ << Това е противоположно на диригент | Диелектричната сила варира при различните диелектрици |
Видове |
|
|