Ключова разлика: Фонологията се занимава с изучаване на звука чрез определяне на правилата на езика. Тя включва изучаване на разпространението и произношението на звуците в речта. От друга страна, семантика е изучаването на значението на езика. Той анализира значенията, произтичащи от думата, фразите и изреченията. И двете са важни клонове на лингвистиката.
Фонологията може да се разглежда от две крайни гледни точки - първата гледна точка е към анатомията и физиологията; свързани с органите на речта и как човек се учи как да ги използва. От втората крайна перспектива тя попада в групата на социолингвистиката, където разглежда особеностите на речта, свързани с акцента и интонацията.
Лингвистичната семантика изучава значенията, които произтичат от думи, фрази и изречения, използвани в даден език. Терминът семантика е представен от френския лингвист Мишел Бреал (1832-1915), който е известен и като основател на модерната семантика.
Фонологията и семантиката са клонове на лингвистиката. Фонологията се фокусира върху организацията на звуците, докато Семантика се фокусира върху изучаването на значенията на думите.
Сравнение между фонологията и семантиката:
фонология | семантика | |
дефиниция | Фонологията е друг клон на лингвистиката, който се фокусира върху организацията на звуците чрез изучаване на речеви модели. Ключовите думи за описване на фонологията са разпределение и моделиране, свързани с речта. | Семантика е термин, който произлиза от гръцката дума seme, която означава въздишка. Семантиката е друга важна област, свързана с теоретичната лингвистика. Става дума само за изучаване на значението на езиковите изрази. |
правилник | Опишете системната връзка между звуците | Опишете връзката между символа и нещата, които те означават или се отнасят |
Основен аспект | Фонема - основната единица на звука | Морфема - най-малката единица звук, която носи смисъл |
фокус | Звуци на речта | Езиково значение |
Клонове |
|
|