Ключова разлика: Stub и Driver са два различни типа кодове, които се използват в разработката на софтуер, по-специално в тестването на софтуера. Stubs се използват като функции в Интеграция отгоре надолу, докато драйверите се използват като функции в интеграция отдолу нагоре. Stubs и Drivers обикновено се използват в пренасянето, разпределените изчисления, както и в общото разработване и тестване на софтуер.

Stub и Driver са два различни типа кодове, които се използват в разработката на софтуер, по-специално при тестване на софтуер. По време на разработването на софтуера има моменти, когато част от кода трябва да бъде тествана. Това позволява на разработените да се уверят, че тази част от кода работи добре, преди да премине към следващата част от кода. Въпреки това, тази част от кода може да не функционира правилно без входящи данни от другите части на кода, които все още не са написани. Това е мястото, където фиктивните кодове са полезни.

Фиктивните кодове са псевдокод, което основно означава, че те са фалшиви кодове, които помагат да се стимулира поведението на съществуващия код. Това означава, че разработчикът може да използва тези фиктивни кодове на мястото на частите от кода, които все още не са написани, за да възпроизведе изходите, които оригиналният код ще даде. След това тези изходи могат да се използват за тестване на написаната част от кода.

Малките и драйверите са два различни типа фиктивни кодове и следователно се използват по различен начин. Stubs се използват като функции в Интеграция отгоре надолу, докато драйверите се използват като функции в интеграция отдолу нагоре. Stubs и Drivers обикновено се използват в пренасянето, разпределените изчисления, както и в общото разработване и тестване на софтуер.

Да предположим, че има три парчета код: A, B и C, и те се движат в тази посока, т.е. A-> B -> C. Сега код A е разработен и трябва да бъде тестван, но кодове B и C все още се нуждаят от за да бъдат разработени, и код А няма да работи без въвеждане на B и C. Следователно, stubs се използват на мястото на B и C. Тези stubs имитират кодове B и C и дори дават изход, който е подобен на това, което B и C бих дал. Това се нарича Интеграция отгоре надолу, т.е. тестване от горната част на дъното.

По същия начин си представете сега, че кодове B и C са разработени и трябва да бъдат тествани, но код А все още трябва да бъде разработен и също така другите два кода няма да работят без входовете от код А. Следователно, водачът може да бъде Използва се вместо код А. Този водач след това имитира код А и дава входа на В и С, подобно на това, което би бил действителният код А. Това се нарича интеграция отдолу нагоре, т.е. тестване отдолу нагоре.

Дръжки и драйвери са основно съчетания, които всъщност не правят нищо, освен да декларират себе си и параметрите, които приемат. Останалата част от кода може да вземе тези параметри и да ги използва като входящи данни. Дръжките и драйверите обикновено се използват като заместители на рутинните процедури, т.е. кодове, които все още трябва да бъдат разработени. Следователно, скривалищата и драйверите съдържат достатъчно код, за да могат да бъдат компилирани и свързани с останалата част от програмата.

Сравнение между Stub и Driver: