Ключова разлика: Данъкът е форма на такса, която се събира върху обекти, като например доход, продажби, продукт или дейност. Има два основни вида данъци: преки данъци и косвени данъци. Митото е основно специфичен вид данък. Най-често това е данък, който се облага с мита, т.е. внос и износ на стоки.
Данъкът е форма на такса, която се събира върху обекти, като например доход, продажби, продукт или дейност. Има два основни вида данъци: преки данъци и косвени данъци. Прекият данък е данък, който е директно върху личния или корпоративния доход. Данък, който се начислява върху цената на стока или услуга, се нарича косвен данък.
Тези данъци, които правителството събира, изпълняват важна задача. Те плащат за правителството. Данъците са източник на приходи за правителството. Парите, събрани от тези данъци, помагат на правителството да заплати за услугите, които предоставя на своите граждани, като канализация, правоприлагане, паркове и почивки, железопътни линии и пътища, държавни болници и много други.
Въпреки че никой не обича да плаща данъци, това е техният граждански дълг. Данъците плащат за многобройните ползи, които хората се възползват от правителството. Не само плаща данъци, важен е дълг, но е и правен. Правителството има право да преследва лице, което не плаща данъци. Някой, който реши да не плаща данъци, може да бъде глобен от правителството и дори може да бъде затворен за укриване на данъци. Съществуват обаче някои случаи, при които се допуска освобождаване от данъци. В тези случаи на хората, които отговарят на изискванията, например на по-ниските доходи, е позволено да не плащат данъка, който в този пример би бил данък върху доходите.
Митото е основно специфичен вид данък. Най-често това е данък, който се облага с мита, т.е. внос и износ на стоки. Всички предмети, закупени от чужбина и закупени в страната, могат да бъдат и подлежат на облагане. Мито може също да се нарича тарифи или такси.
Обикновено се налага мито за определени стоки, финансови транзакции, имоти и т.н., а не за физически лица. Има обаче някои условия, които могат да позволят на някого да заобиколи митото. Някои стоки може да са безмитни за всички. Има случаи, когато малки количества от облагаема стока може да са освободени от мита, а митото трябва да се плати, когато внесената или изнесена стока, ако е над определено количество или тегло.
Общата цел на задължението е да генерира приходи за правителството. Задължението обаче служи и за възпиране на големия внос на чуждестранни стоки и по-скоро се опитва да насърчава използването на местни стоки.
Сравнение между данъци и мита:
данък | мито | |
Тип | Такса | Данъчна или Тарифа |
дефиниция | Задължителна такса, начислявана от правителството за продукт, доход или дейност. | Един вид данък, налаган от държава, често свързана с митниците. |
Предназначение | Да генерира приходи за правителството | Да генерира приходи за правителството. Ограничаване на вноса на чужди стоки Да насърчава използването на местни стоки. |
Видове | Директен данък - данък, наложен директно върху лични или корпоративни приходи Косвен данък - данък върху цената на стока или услуга | Налага се върху конкретни стоки, финансови сделки, имоти и т.н., а не върху физически лица. Задълженията могат да бъдат вносни мита, акцизи, държавни такси, мита за наследство и др. |
употреба | Думата се използва по целия свят и по всички начини се отнася до всеки вид данък. | Думата обикновено се използва в контекста на митниците, т.е. внос и износ. Някои страни могат да използват думата тариф или членски внос. |
С любезност на изображението: firstpost.com, indiamart.com
