Ключова разлика: социализмът се отнася до икономическа система, която има за цел да разпределя ресурси на всеки човек според делата им. Комунизмът се отнася до икономическа и политическа система, която има за цел да разпределя ресурси на всеки човек според техните нужди.
Според dictionary.com дефиницията на социализма твърди, че това е теория или система на социална организация, която защитава придобиването на собственост и контрол върху средствата за производство и разпределение, на капитал, земя и т.н. цяло. Тя е по-малко екстремална и по-гъвкава от комунизма.
Думата комунизъм идва от латинската дума "communis", която означава "споделена" или "принадлежи на всички". Това е идеята за свободно общество без разделение или отчуждение, където хората са свободни от потисничество и оскъдност. Дефиницията на комунизма гласи, че това е теория или система на социална организация, основаваща се на притежаването на цялото имущество в общия случай, което се приписва на общността като цяло или на държавата. Комунизмът е система на социална организация, в която цялата икономическа и социална дейност се контролира от тоталитарна държава, доминирана от една единствена и самоподдържаща се политическа партия.
Основната разлика е, че социализмът е свързан главно с икономическата система, докато комунизмът е свързан с политическата система. И двете са системи за производство, които се използват въз основа на обществена собственост върху средствата за производство и централизираното планиране. Социализмът смята, че планираният социален контрол трябва да се използва за управление на икономиката, докато комунизмът вярва, че централизираните организации трябва да управляват икономиката, за да постигнат безличност и безкласност, т.е. всички ще бъдат равни.
Също така, социализмът е форма на ново общество, което расте директно от капитализма, докато комунизмът е развитие или „по-висок етап” на социализма. Социализмът вярва в създаването на безкласово общество чрез капитализъм и частна собственост. Тя съжителства и надгражда върху капитализма. Социализмът позволява на работническите кооперативни групи да контролират една фабрика или ферма заедно. Комунизмът, обаче, вярва в безплодието, като сложи край на капитализма и частната собственост. В него се казва, че всички имоти, фабрики и т.н. трябва да бъдат собственост на централното правителство.
Според социалистическия идеал продукцията се разпределя според делата на хората, количеството и качеството на извършената работа, в противовес на комунизма, където продукцията се разпределя според нуждите на хората. Въпреки това, в този случай, първо е важно производството да е достатъчно високо, за да покрие нуждите на всеки. Комунистическият идеал твърди, че хората ще работят в комунистическото общество не защото трябва, а защото искат и от чувство за отговорност.
Както комунизмът, така и социализмът бяха методи, предназначени да подобрят живота на обикновените хора и да разпределят еднакво богатството сред хората и така да създадат безхарактерност. В практичност обаче, нито един от тях не е в състояние да постигне идеалната си цел. Социализмът възнаграждава упоритата работа, където делът на всеки работник от печалбата зависи от нейния принос към обществото. От друга страна, комунизмът не дава стимул на хората да работят. Централните плановици просто вземат своите продукти и ги разпространяват сред обществеността еднакво. Работниците разбраха, че няма да се възползват от по-трудна работа, затова са престанали да работят.
Освен това социализмът и комунизмът са критикувани от капиталисти, твърдейки, че двете системи имат изкривени или отсъстващи ценови сигнали, бавен или застоял технологичен напредък, както и намалени стимули, просперитет и осъществимост.
В съвременната терминология комунизмът е станал синоним на политиките на държави, контролирани от комунистическите партии, независимо от практическото съдържание на реалната икономическа система. Някои примери за такива държави са Социалистическа република Виетнам, Китайската народна република (КНР), Съветския съюз, Куба, Камбоджа и Лаос.
Някои примери за социалистически държави, които имат социалистическа политика, в комбинация с капиталистическа икономика и демократична политическа система, включват Швеция, Норвегия, Франция, Канада, Индия и Обединеното кралство. Тези страни са включили някои социалистически идеи в своите икономически системи. Те включват ползи за работниците като почивка, универсално здравеопазване, субсидирани грижи за деца и т.н., без да се изисква централен контрол върху индустрията.