Ключова разлика: Прагматика, Синтаксис, Морфология и Фонология са различни под-полета или клонове на лингвистиката. Прагматиката се занимава с изучаването на езика чрез разглеждане на контекста, в който се използва. Синтаксисът е изследване на структурния аспект на езика чрез справяне с формулирането на фрази и изречения. Морфологията е изучаването на минимални единици на смисъла, които включват морфеми и процес на формиране на думи. Фонологията се занимава с изучаване на звуковите модели на езика.
Тя може да бъде наричана просто изучаване на смисъла на говорещия или може да се разглежда като контекстуално значение. Значенията се интерпретират от разпознаването на очевидното значение. По този начин тя включва и двата аспекта - начина, по който говорителят комуникира съобщението и начина, по който слушателят интерпретира съобщението. Прагматиката е просто изследване на използването на езика в контекста.
Структурата на изреченията се регулира от правила на синтаксиса. Човек трябва да помни, че не става въпрос за смисъл на изреченията. Безсмислените изречения също могат да бъдат граматически правилни.
Тя включва граматичните процеси на инфлексия и деривация. Деривационните морфеми обикновено показват семантични отношения в думата. От друга страна, инфлексиалните морфеми обикновено показват синтактични или семантични отношения между думите в изречението.
Фонологията е за функционалните аспекти на речта. Тя включва действителния звук от думи, който се конструира от фонемата. Фонемата е най-малката единица произношение. Фонологията също споделя своите атрибути с други клонове на лингвистиката като Прагматика, Семантика, Синтаксис, Морфология и Фонетика. Тя става основа за по-нататъшни изследвания в области като морфология и семантика. Тя включва изучаването на фонеми и просодия (стрес, ритъм и интонация) като подсистеми на говоримия език.
Прагматиката се занимава с изучаването на езика чрез разглеждане на контекста, в който се използва. Синтаксисът е изследване на формирането на граматични изречения с думи. Морфологията може да бъде описана като клон на граматиката, който разглежда начините, по които думите се формират от морфеми. Фонологията е изследване на озвучителните системи на езиците и е свързано с общите и универсални свойства, проявявани от тези системи.
Сравнение между прагматика, синтаксис, морфология и фонология:
прагматика | Синтаксис | морфология | фонология | |
дефиниция | Прагматиката се занимава с изучаването на езика чрез разглеждане на контекста, в който се използва. | Синтаксисът е изследване на структурния аспект на езика чрез справяне с формулирането на фрази и изречения. | Морфологията е изучаването на минимални единици на смисъла, които включват морфеми и процес на формиране на думи. | Фонологията се занимава с изучаване на звуковите модели на езика. Тя включва и разпространението и произношението. |
Произход на Word | Чрез латински прагматик от гръцкия πραγματικός (прагматикос), значения - "годни за действие", което идва от πρᾶγμα (прагма), "дело, акт" и от πράσσω (prass), "за да премине, да практикува, да постигне", | От гръцката дума синтаксис, което означава споразумение. | От гръцки думи морф - означава „форма, форма“, и -ология, която означава „изучаване на нещо“. | От гръцки ήωνή, phōnḗ, "глас, звук" и суфикс -logia (което е от гръцки λόγος, lógos, "дума, реч, предмет на дискусия"). |
Основен фокус | Как се използва езикът за целите на комуникацията. | Правила, уреждащи начина, по който думите и морфемите се комбинират, за да образуват фрази и изречения. | Morpheme: минимална значима езикова единица. За разлика от фонемата, морфемите имат уникални значения. | Отличителни звуци в даден език, Естество на звуковите системи на езиците. Фонема - най-малката единица звук, която има смисъл в даден език. |