Ключова разлика: Страстта е емоция на интензивни чувства. Тези силни чувства могат да бъдат за човек или нещо, докато похотта може да се дефинира като страстно желание или желание, което се фокусира главно върху себе си.

И силата и страстта се справят със силните емоции. Страстът е извлечен от латинския глагол "pati", което означава "страдание". Страстта е силно свързана с ентусиазъм. Ако някой е страстен за нещо, той със сигурност ще бъде също толкова ентусиазиран. Тя може да бъде положителна атракция или любов. Страстта ви прави живи и ви дава основания да работите усилено, за да изпълните желанието да живеете със страстта. Фраза като: „Аз съм страстна за работата си“ предава, че човек се радва на работата си и винаги е ентусиазиран от работата, страстта винаги възбужда най-дълбоките емоции на човек и той става по-жив.

Страст може да бъде за любовник, за кола, за работа, за всичко. Обикновено се използва в контекста на положителните емоции. Страстта означава да фокусирате енергията си върху нещата, които ви вълнуват. Любовта и страстта вървят ръка за ръка. Страстта развива интереса и ако този интерес се насочва правилно, това може да доведе до големи резултати. Човек, който прави неща със страст, обича да изпълнява задачи, свързани със страстта. Страстта също ви прави неспокойни понякога, особено когато се сблъсквате с някакви неприятности за нещата, които сте страстни. В такава ситуация човек трябва да бъде внимателен и да открие решението, вместо да го превърне в негативно чувство.

Похотта е вид жажда или голямо желание. Важно е да се спомене, че дефиницията за похот не показва нищо негативно за нея, но тъй като похотта се промъква в съзнанието, тя се превръща в негативна емоция и по този начин се възприема по принцип в обществото. Желание или желание може или не може да бъде логично или разумно. Обикновено се свързва със силно желание на сексуално естество. Похотта се фокусира върху себе си. Похотта може да бъде причина за определени действия без оглед на последствията или резултатите. Похотта обикновено се свързва с негативна емоция, тъй като тя е победена от егоизма. Похотта жадува за неща, които й носят лично удоволствие и едва ли се замисля за другите неща, които могат да бъдат силно засегнати от нея.

Страстта се разглежда като положително чувство. Тя изобразява любов, ентусиазъм, вълнение и ревност, докато похотта трябва да се ръководи основно от алчността. Похотта е за притежание. Желанието е толкова силно, че човекът забравя да помисли за последствията и е просто мотивиран да завладее или да постигне интересуващия се предмет. Страстта също жадува за обект на интерес, но разглежда последствията и не се ръководи предимно от алчност. Страстта се ръководи главно от самочувствие. Сега човек може да каже, че както страстта, така и похотта се стремят към постигане на самочувствие. Да, това е правилно, но похотта може дори да достигне до греховете, за да се постигне щастие, докато страстта става предпазлива на този етап. Човек живее със страстта си през целия си живот и дори след постигането на този момент на притежание, човекът все още се интересува еднакво от това нещо, докато в похотта той може напълно да изчезне след изпълнението на желанието. Друга основна разлика между двете е, че страстта се привързва с други положителни емоции, докато похотта се отделя от други емоции и по този начин става по-силен от ден на ден. Похотта рядко припомня моментите, след като желанието е завършено, докато страстта запазва паметта на всеки момент, свързан с нея.