Ключова разлика: INR и APTT са два вида тестове, проведени за измерване на коагулацията на кръвта в пациента. INR означава „Международно нормализирано съотношение“. APTT, от друга страна, означава "активирано частично тромбопластиново време".
Международното нормализирано съотношение е получено от протромбиновото време (PT) и протромбиновото съотношение (PR). Те се използват за измерване на външния път на коагулация. Коагулацията е съсирваща способност на кръвта. INR обикновено се използва за измерване на ефективността на дозировката на варфарин и състоянията на чернодробно увреждане и витамин К. Ако резултатът показва удължен INR, това означава, че съсирването на кръвта отнема твърде много време. Следователно може да се предприемат стъпки за решаване на проблема.
INR се поръчва главно за по-добра представа за диагностициране на необяснено кървене на пациент. Той също така служи като скринингов тест за хора, които ще бъдат подложени на хирургични процедури. Той измерва, ако лицето, подложено на операция, има нормална способност за съсирване. Нисък INR може да доведе до отлагане на операцията. Тест за INR може също да бъде поръчан, ако пациентът прояви признаци и симптоми на необичайно кървене, въпреки че не приема антикоагуланти. Може да бъде поръчан и INR тест, ако пациентът проявява кървене от носа, тежки менструации, кървене на венците, натъртвания и наличие на кръв в изпражненията.
Активираното частично тромбопластиново време (aPTT или APTT) е показател за ефективност, използван за измерване на ефикасността на пътя на контактната активация и общите пътища на коагулация. Той измерва времето, необходимо на кръвта да се съсирва при пациент. Използва се главно за откриване на всякакви аномалии в кръвосъсирването, като необичайно кървене или синини. Може да се използва за скрининг на дефицит на някой фактор на кръвосъсирването, водещ до нарушения на кръвосъсирването като хемофилия. Може да се използва и за определяне на времето за съсирване на кръвта преди операцията.
Освен това, APTT се използва и за наблюдение на ефектите от лечението с хепарин. Хепаринът е антикоагулант, който забавя съсирването на кръвта. Обикновено се извършва след като пациент редовно приема лекарства за разреждане на кръвта за определен период от време. Това се прави така, че точната доза и дозата на лекарството да могат да бъдат определени за пациента.
INR и APTT често се използват заедно, за да се получи пълна картина на кръвосъсирването при пациента.