Ключова разлика: Деперсонализацията е разстройство, при което човек се чувства отделен от себе си. Човек също наблюдава себе си като зрител в това състояние. От друга страна, дереализацията е разстройство, при което външният свят изглежда странен и непознат. Тя може да бъде съчетана с перцептивни аномалии.
При деперсонализация човекът се чувства отделен от собственото си тяло и ум. Тя включва много различни видове усещания като - човек може да се чувства невидим или нечовешки. Човек може също да не може да се разпознае. При деперсонализация човек се чувства, че тялото е нереално или променящо се. Пример за това условие би бил човек, който вижда себе си, сякаш гледа филм.
По този начин, както дереализацията, така и деперсонализацията са примери за диссоциативни разстройства. Хората най-често изпитват тези състояния поради ПТСР или някои травматични събития. Тялото има склонност да прави такива стъпки за самосъхранение. Случаите могат да се различават от леки до тежки.
Те обикновено се лекуват чрез разговор и когнитивно поведенческа терапия. Антидепресантите и анти-тревожните лекарства също могат да бъдат предписани, ако човек страда от тревожност, депресия и т.н. Хроничната дереализация често се разглежда като симптом на деперсонализиращо разстройство.
Сравнение между дереализацията и обезличаването:
дереализация | деперсонализация | |
дефиниция | Разстройство, при което външният свят изглежда странен и непознат. Тя може да бъде съчетана с перцептивни аномалии | Разстройство, в което човек се чувства отделен от себе си. Човек също наблюдава себе си като зрител |
Често използвани термини за описание | Сънливост, приглушени сетива, състояние на мечтания ден и т.н. | Куклен като робот, празен, двуизмерен |
Някои симптоми |
|
|