Ключова разлика: Вдъхновението е процесът, чрез който умствената стимулация се осъществява, за да се направи или почувства нещо, докато стремежът определя надежда за изпълнение на постиженията.
Вдъхновението и стремежът може да звучат подобно, но те са две различни термини. И двамата са много важни за човека. Вдъхновението и стремежът се отразяват в действията на човека и човекът е по-мотивиран да постигне целите и амбициите си. Те също са свързани в много контекст. Вдъхновението също може да се развива отвътре, докато аспирацията винаги се движи от вътрешни чувства.
Оксфордският речник дефинира вдъхновението като „процес на психично стимулиране да правиш или чувстваш нещо, особено да правиш нещо творческо”. Това означава, че в процеса на стимулиране е включено някакво влияние. С прости думи, вдъхновението се занимава с влияние, което мотивира човек да направи нещо. За да бъдете вдъхновени, най-важното е източникът на вдъхновение. Това е лицето, под чието влияние ще направиш нещо. Този източник може да бъде друг човек, песен, картина, история, снимка и много други многобройни неща.
Нека помислим, че един писател иска да напише история, но не е в състояние да напише историята. Нещо липсва в мисловния процес и той не може да се концентрира в писането на истории. Сега той среща човек и започва да чува преживяванията му. Тъй като човекът разказва историята на писателя, писателят се влияе от историята на човека и в съзнанието му започва да очертава история, която не е могъл да напише по-рано. Тази история, споделена от друг човек, стана източник на вдъхновение за писателя и писателя, който може да напише история, базирана на опита на този човек. Разказването на историята действа като стимулатор и писателят е вдъхновен да напише история. В повечето случаи човекът се вдъхновява да направи нещо от кутията. Може да има много примери за вдъхновение. Най-важното с вдъхновението е, че то включва вътрешна сила след стимулиране; означава, че човек има тенденция да прави нещата напълно
Оксфордският речник определя стремежа като „надежда или амбиция за постигане на нещо”. Изречението „Аз се стремя да бъда лекар”, ясно показва желанието на засегнатия човек да стане лекар. Амбициите формират надежди и тези надежди се виждат за бъдещето. Стремежите са неразделна част от човешките желания. Бъдещето е непредсказуемо, но хората с мечтаните си очи мечтаят за бъдеще, което ще изпълни техните желания. Тя може да определи вида на човека, който искате да бъде, живота, който искате за себе си, или всичко, което смятате, че би било добре да бъде свързано с вашата идентичност. Аспирацията означава, че винаги сте къса от достигане до точката, към която се стремите, защото след като постигнете успех в това, което сте желали, то вече няма да бъде стремеж.
И двамата са различни, но все пак те са свързани помежду си. Вдъхновението се занимава с влиянието, което те кара да направиш нещо, докато стремежите са насочени към надежда. Стремежите могат да се променят под влиянието на силно вдъхновение. Аспирацията може да бъде резултат и от вдъхновение.